Залезът и зората,
полъхът на  мечтата...
и погледът романтичен,
чувството, че си обичан.

Очите на детето,
отдало си сърцето...
и ласките желани
покриват всички рани!

Косите му -  лъчисти,
ръцете му - тъй чисти.
Във уличката тъмна - стая,
потънала е цялата в омая.

Часовете бавно отминават,
а прозорецът все озарен остава,
свещта догаря, бавно гасне
и звукове отекват сластни.

Покой... а после тихичко "ОБИЧАМ!"
Детенцето е станало момиче!!!