Щом се превърна на роза червена, любима, какво ще си ти?
Жар нека стана и слънчева песен,та всичко по теб да пламти!
Щом се превърна на вихър пустинен, любима какво ще си ти?
Прах нека стана и свойта прегръдка завинаги мен приюти!
Щом се превърна на кораб блуждаещ, любима, какво ще си ти?
Бряг нека стана, жадуван и близък, тих пристан за твойте мечти!
Щом се превърна на нежна соната, любима, какво ще си ти?
Стих нека стана, безсмъртна поема за нашити чисти души!
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados