19 jun 2007, 11:10

Нежност

  Poesía
1K 0 9
 

Отключваш тази чувственост, която

се стича като капка дъжд по устни.

Отронва се - прашец от звездопади.

Вибрира като струна на цигулка.


Рисуваме с телата си Вселени.

От шепота се раждат Супер Нови.

Ръцете ми умират върху тебе,

за да възкръснат в твоите отново.


Не е любов, начало или мисъл,

усещане за даденост... Утеха...

А нощ, в  която ще разцъфнат лилии.

Върху душата ти... Целуната от мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...