Отключваш тази чувственост, която
се стича като капка дъжд по устни.
Отронва се - прашец от звездопади.
Вибрира като струна на цигулка.
Рисуваме с телата си Вселени.
От шепота се раждат Супер Нови.
Ръцете ми умират върху тебе,
за да възкръснат в твоите отново.
Не е любов, начало или мисъл,
усещане за даденост... Утеха...
А нощ, в която ще разцъфнат лилии.
Върху душата ти... Целуната от мене.