19.06.2007 г., 11:10 ч.

Нежност 

  Поезия
704 0 9
 

Отключваш тази чувственост, която

се стича като капка дъжд по устни.

Отронва се - прашец от звездопади.

Вибрира като струна на цигулка.


Рисуваме с телата си Вселени.

От шепота се раждат Супер Нови.

Ръцете ми умират върху тебе,

за да възкръснат в твоите отново.


Не е любов, начало или мисъл,

усещане за даденост... Утеха...

А нощ, в  която ще разцъфнат лилии.

Върху душата ти... Целуната от мене.

© Радостина Марчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??