Melanie (Елица Георгиева) Melanie (Елица Георгиева)
20 163
26 feb 2017, 17:49

Нежност...

1.6K 5 9

Нежност...

 

лежим със теб блажени на брега

телата си преплели с тиха нежност

на мойта гръд положил си глава

обгръщат те ръцете ми за вечност

 

заслушана във твоето сърце

броя криле на птици във простора

щастливо е далечното небе

а аз не чувствам никаква умора

 

защото пак сме двамата със теб

в бездумен пламък слели сме душите

копнежа ни разпръснат е навред

отново са досбъднати мечтите

 

притихваме излюбени така

а вятъра следите ни изпива

ще си замина кротко с вечерта –

ала оставам твоята любима

 

25.02.2017г.

Елица

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Melanie (Елица Георгиева)
    Melanie (Елица Георгиева)
    Благодаря ти, Дидо!
    Бях го забравила това стихче...
  • Деван (Деян Иванов)
    Деван (Деян Иванов)
    Колко красиво!
  • Melanie (Елица Георгиева)
    Melanie (Елица Георгиева)
    Благодаря ти, Алекс! Коментарите ви бяха хубав повод да се върна към това стихо писано през зимата... Един бряг, една скала, едни пясъци, запазени в дълбините на подсъзнанието ми и една вечна красива любов ми липсват по някакъв начин и често пиша за тях... Хубава пролетна вечер от мен!
  • АлексейорданоВ (Алекс)
    АлексейорданоВ (Алекс)
    Повтарям се в коментара, но е така - красиво!
    *****
  • Melanie (Елица Георгиева)
    Melanie (Елица Георгиева)
    Може би е нещо, което ще се случи някога, някъде... В пето измерение! Благодаря ти сърдечно, Давид! Радвам се, че ти е въздействало...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0