Melanie (Елица Георгиева) Melanie (Елица Георгиева)
20 163
Feb 26, 2017, 5:49 PM

Нежност...

  Poetry » Love
1.6K 5 9

Нежност...

 

лежим със теб блажени на брега

телата си преплели с тиха нежност

на мойта гръд положил си глава

обгръщат те ръцете ми за вечност

 

заслушана във твоето сърце

броя криле на птици във простора

щастливо е далечното небе

а аз не чувствам никаква умора

 

защото пак сме двамата със теб

в бездумен пламък слели сме душите

копнежа ни разпръснат е навред

отново са досбъднати мечтите

 

притихваме излюбени така

а вятъра следите ни изпива

ще си замина кротко с вечерта –

ала оставам твоята любима

 

25.02.2017г.

Елица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Melanie (Елица Георгиева)
    Melanie (Елица Георгиева)
    Благодаря ти, Дидо!
    Бях го забравила това стихче...
  • Деван (Деян Иванов)
    Деван (Деян Иванов)
    Колко красиво!
  • Melanie (Елица Георгиева)
    Melanie (Елица Георгиева)
    Благодаря ти, Алекс! Коментарите ви бяха хубав повод да се върна към това стихо писано през зимата... Един бряг, една скала, едни пясъци, запазени в дълбините на подсъзнанието ми и една вечна красива любов ми липсват по някакъв начин и често пиша за тях... Хубава пролетна вечер от мен!
  • АлексейорданоВ (Алекс)
    АлексейорданоВ (Алекс)
    Повтарям се в коментара, но е така - красиво!
    *****
  • Melanie (Елица Георгиева)
    Melanie (Елица Георгиева)
    Може би е нещо, което ще се случи някога, някъде... В пето измерение! Благодаря ти сърдечно, Давид! Радвам се, че ти е въздействало...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0