Попита ме... И аз не премълчах.

И болката не скрих, но тя усети,

че имам сили, за да продължа...

И болката прободе ми сърцето.

В юмруци свих ръцете си - боли,

до кръв прехапвах устни - има смисъл -

в това така жестоко да боли,

щом въпреки това си бил обичан.

И още си обичан, но боли -

и обичта боли, болят ръцете,

в юмруци свити - не както  преди,

отпуснати под допира на нежност.

И още миг така ще ме боли,

че този миг ще ми се стори вечност.

Но болката не ще ме победи,

защото в минал миг била е нежност.