Нежност
Попита ме... И аз не премълчах.
И болката не скрих, но тя усети,
че имам сили, за да продължа...
И болката прободе ми сърцето.
В юмруци свих ръцете си - боли,
до кръв прехапвах устни - има смисъл -
в това така жестоко да боли,
щом въпреки това си бил обичан.
И още си обичан, но боли -
и обичта боли, болят ръцете,
в юмруци свити - не както преди,
отпуснати под допира на нежност.
И още миг така ще ме боли,
че този миг ще ми се стори вечност.
Но болката не ще ме победи,
защото в минал миг била е нежност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Калъчева Все права защищены
