6 abr 2007, 16:07

Нейното приятелство

  Poesía
811 0 2
Намерих един човек.
Помислих, че той приятел е навек.
Имахме красиви дни
с емоций, мечти, весели сълзи.

В един прекрасен ден узнах
истината от един познат.
Разбрах, че тя ме е лъгала безсрамно,
убивала ме е с лъжите си безжално.

Погледнах реалността в очите,
приятелството ни отиде в бездната,
последвано от сълзите.
Седи вече тя в ъгъла, без капчица внимание.
Главата си извърнах без колебание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти много за хубавите думи
  • Всеки има такива моменти в живота си...Не се отчайвай!Главата горе и все напред
    Поздрави.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...