Нека
504
0
0
НЕКА
От дългите нощи чакам закрила,
но вече ръцете на дните са къси.
В мене мъка - змия се стаила.
И кой ли за радост ме търси?
Още чакаме със старата къща,
със нея отдавна сме станали зима.
Захвърлен камък, назад не се връща.
Теб не захвърлих. Нека те има!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мимо Николов Todos los derechos reservados
