May 26, 2009, 8:32 PM
Нека
408
0
0
НЕКА
От дългите нощи чакам закрила,
но вече ръцете на дните са къси.
В мене мъка - змия се стаила.
И кой ли за радост ме търси?
Още чакаме със старата къща,
със нея отдавна сме станали зима.
Захвърлен камък, назад не се връща.
Теб не захвърлих. Нека те има!
От дългите нощи чакам закрила,
но вече ръцете на дните са къси.
В мене мъка - змия се стаила.
И кой ли за радост ме търси?
Още чакаме със старата къща,
със нея отдавна сме станали зима.
Захвърлен камък, назад не се връща.
Теб не захвърлих. Нека те има!
© Мимо Николов All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
