Нека бъда светлина в пътищата черни,
нека бъда дъжд в сухи времена,
нека очите смутни и натежали
светят по пътя на вечността.
Нека ръцете ми бъдат одеало,
да топлят твойте замръзнали ръце.
Нека сърцето ми, вече остаряло,
да носи в себе си от теб следи.
Нека думите ми бъдат песен,
нека бъдат твоя път в нощта,
нека бъда за тебе есен,
нека бъда пътека във вечността.
Нека сърцето ми и за твоето да бие,
да бъда твоя шепот, твоята душа.
Нека душата ми твоята да крие,
нека бъда въздух, нека съм една сълза.
© Атанаска Чочкова Todos los derechos reservados