Mar 19, 2013, 8:31 PM  

Нeка бъда

  Poetry
638 0 0

Нека бъда светлина в пътищата черни,

нека бъда дъжд в сухи времена,

нека очите смутни и натежали

светят по пътя на вечността.

 

Нека ръцете ми бъдат одеало,

да топлят твойте замръзнали ръце.

Нека сърцето ми, вече остаряло,

да носи в себе си от теб следи.

 

Нека думите ми бъдат песен,

нека бъдат твоя път в нощта,

нека бъда за тебе есен,

нека бъда пътека във вечността.

 

Нека сърцето ми и за твоето да бие,

да бъда твоя шепот, твоята душа.

Нека душата ми твоята да крие,

нека бъда въздух, нека съм една сълза.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанаска Чочкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...