Нека бъде нощ и мракът да разстели своята мощ...
Нежна тишина, самотна наслада...
Танц на красотата и приказна забрава...
Нека прозвучи тихата музика на дебнещата хладина,
която обгръща моята болка и мъст на паметта...
О, чакам те, благоволение,
нека миналото се покрие в забвение...
Рана няма, но сърцето ми кърви...
Душата си съзирах доскоро да лети
в ефирна красота и нежни трепети...
Сега изгубена обаче тя е,
безцелно носи се, витае
ту в мисли мрачни и нелеки,
ту в безлични цели и пътеки.
Какво си ти...?
Небесна благодат или демон от Ада?
Аз зная, ти за мен беше прегрешение,
Наслада за душата и лекомислено опиянение...
Сега само мъка и презрение,
но бъди, въпреки гнева, моето вдъхновение...
Против моето презрение,
нека музиката бъде приказно творение...
© Регина Todos los derechos reservados