Нека бъде нощ и мракът да разстели своята мощ...

Нежна тишина, самотна наслада...

Танц на красотата и приказна забрава...

Нека прозвучи тихата музика на дебнещата хладина,    

която обгръща моята болка и мъст на паметта...

О, чакам те, благоволение,

нека миналото се покрие в забвение...

Рана няма, но сърцето ми кърви...

Душата си съзирах доскоро да лети

в ефирна красота и нежни трепети...

Сега изгубена обаче тя е,

безцелно носи се, витае

ту в мисли мрачни  и нелеки, 

ту в безлични цели и пътеки.

Какво си ти...?

Небесна благодат или демон от Ада?

 Аз зная, ти за мен беше прегрешение,

Наслада за душата и лекомислено опиянение...

Сега само мъка и презрение,

 но бъди, въпреки гнева, моето вдъхновение...

Против моето презрение,

нека музиката бъде приказно творение...