23 sept 2008, 9:37

Нека е...

  Poesía » Otra
708 0 9
Нека като камъни тежат
очите на настъпващото утре.
Грижи и проблеми да заспят,
прегърнати от снощните минути.

Синьото като сълза небе
да затрепти погалено от смисъл.
Слънчеви лъчи като ръце
да милват несъбудената мисъл...

Реката като песен да тече,
тревички да танцуват ветровити...
Едно момиче и едно момче
по пътя си любовен да се скитат...

Дървета като мъдрост да тежат,
разклащащи мечтания копнежни.
Съвсем обикновен разбуден свят,
пропит със чувства и докоснат с нежност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...