23 сент. 2008 г., 09:37

Нека е... 

  Поэзия » Другая
499 0 9
Нека като камъни тежат
очите на настъпващото утре.
Грижи и проблеми да заспят,
прегърнати от снощните минути.

Синьото като сълза небе
да затрепти погалено от смисъл.
Слънчеви лъчи като ръце
да милват несъбудената мисъл...

Реката като песен да тече,
тревички да танцуват ветровити...
Едно момиче и едно момче
по пътя си любовен да се скитат...

Дървета като мъдрост да тежат,
разклащащи мечтания копнежни.
Съвсем обикновен разбуден свят,
пропит със чувства и докоснат с нежност.


© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??