valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
23 сент. 2008 г., 09:37

Нека е...

706 0 9
Нека като камъни тежат
очите на настъпващото утре.
Грижи и проблеми да заспят,
прегърнати от снощните минути.

Синьото като сълза небе
да затрепти погалено от смисъл.
Слънчеви лъчи като ръце
да милват несъбудената мисъл...

Реката като песен да тече,
тревички да танцуват ветровити...
Едно момиче и едно момче
по пътя си любовен да се скитат...

Дървета като мъдрост да тежат,
разклащащи мечтания копнежни.
Съвсем обикновен разбуден свят,
пропит със чувства и докоснат с нежност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0