Нека е лято

Днес завърза морето,
скука и тишина.
Разби с гръм и трясък
пенлива вълнà
и превърна брега
в шумостилна забава,
и пое глътка пясък,
и наслада раздава...
И дечица със кофички
замъци правят.
Искат от себе си,
да му оставят
дом, в който вечер
морето да спи...
Слънцето грее
в детски очи...
Тишината е вече
потънала в пясъка.
Детският смях е
единствено блясъка.
Морето се радва
и смее с вълни.
Усети му вълшебството,
мълчалив не бъди!
Нека всички които стоят на брега,
да посрещат вълните
и да бъдат деца.
С усмивка и обич,
с надежда и вяра,
да искат , да знаят,
да  не прегарят...
Чуйте вълните,
вижте децата...
Нека е топло!
Нека е лято!