Нека гори!

На кръстопътя прашен,
в часа на вещиците
ще те призова, коннико.
Ще сипя по абсент,
ще потанцуваме.
Събудените скелети
кръвна песен ще запеят.
Огън ще запаля, с грехове
от майчината молитва.
И под древния ритъм
света си ще възпламеня.
Присяда ненаправеното,
и милостта не е резервен план.

                 / Ще те обичам до първия    
                  слънчев лъч/

Пред вината си ще сведа глава,
реалността променя се.
Нека гори света!
На пепел ще станат
покоя, отрицанието
и декорите определени.

               / Ще позволиш ли да изгоря?/

Пий, коннико! До дъно!
Погребахме сладникаво безвремие,
правила и сребърници.
И там, ездачо..
там под първите лъчи
на слънцето, ще ти
благодаря,
че даде ни още време!

                          Пий, и

                          Нека гори, коннико..
                          Да прогоним нощта..