Нека прати сто светии
Пак е с тебе тази вечер тя...
ще те има вместо мен,
но и моята сянка е с вас, за беда,
вчера, днес и всеки следващ ден...
Зидове ще мина да те имам!
Камъни ще влача като буря!
Ще се моля, ще проклинам,
даже и сама да се погубя!
Пак е с теб и ще те люби,
нека – в теб е моята отрова!
Да отпие и сама да се погуби...
нека после иска да е твоя!
Да изтръпне, да се дави,
да се влачи и да моли!
Нека вика, аз ще я сподавя,
нека плаче – няма да е твоя!
Нека прати сто светии,
зарад теб да ме накажат!
Аз съм зла отровна змия,
няма и това да ме откаже!
Ще те търся и под камък, и под дърве!
Ще я мачкам нея всеки ден!
Нека пробва да те върне,
ще се проклина, че застана срещу мен!
© Erato Eratova Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Бурна обич...Поздравчета!!!
-
силни емоции...стихия от любов си...
с обич, мила Мира. -
Интересно...Поздрав!!!
-
Не жена, а цяла хала!
И добре, че не си лирическата - знаеш си какво те чака, верно!
-
На мен ми хареса!!!
-
Това е Мира - жената на емира.
А иначе - много страст и силни чувства... Погубващи.
Хубав стих, харесва ми. Макар и идеята да е малко поизтъркана от оная популярна народна песен, която има вече толкова много варианти... -
нинка-маслинка (Нина )
Това е изкривеното понятие за любов,което повечето от нас имат.
Добре, че не се отъждествявам с лирическата, че незнам какво щяхте да ме направите тогава -
Това е изкривеното понятие за любов,което повечето от нас имат.
-
Олелееее, дали въобще ще посмее даже да мисли за него след това? Едва ли...Поздрав!
-
Това е любовта-способна на всичко... усещам болката...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
