Унижаваха ме, съсипваха ме, успяваха да ме наранят,
защо има лоши хора, мислите във мен крещят ?
Нима не може този свят да стане по-добър,
нима всеки трябва да е жесток и зъл?
Защо всеки трябва да те ранява,
а после, без да се замисли, дори си заминава.
Защо трябва да има всеки камък вместо сърце-
сякаш оставя всяка дума в теб петънце.
Нима не можем нещо да направим
и цялата злоба в себе си да забравим?
Нима не можем поне за ден да бъдем добри
и все отнякъде да чуваме някой да ни благодари? ...