Нека сме добри
Унижаваха ме, съсипваха ме, успяваха да ме наранят,
защо има лоши хора, мислите във мен крещят ?
Нима не може този свят да стане по-добър,
нима всеки трябва да е жесток и зъл?
Защо всеки трябва да те ранява,
а после, без да се замисли, дори си заминава.
Защо трябва да има всеки камък вместо сърце-
сякаш оставя всяка дума в теб петънце.
Нима не можем нещо да направим
и цялата злоба в себе си да забравим?
Нима не можем поне за ден да бъдем добри
и все отнякъде да чуваме някой да ни благодари?
Когато отнякъде чуем за помощ зов,
нека се сетим ние за думата любов...
Нека сърцата си ние разтворим широко,
нека въпреки всичко да гледаме високо.
© Моника Бонева All rights reserved.
