Животът ни е посока без име,
която винаги се случва грешна,
по стъпките ù влачим се безименни
и ние, и ние самите безнадеждни.
И търсим нещо - знаем ли какво?
Вятър в клоните се губи и намира,
а ние продължаваме безспирно
да се лутаме без цел из лабиринта.
Преминават, дните ни прахосани.
И влакове (алегорията е стара)
подминават нашите перонни гари
и с насмешка колелата им протракват.
Какво трябва да направим днес,
та да променим некръстеното "утре".
Лафонтен умря самотно нощес
и без поука ще осъмне лятното утро.
Грешки и безпътици, завои, съдби...
Коя религия е предвидила това?
Кой бог над Ада ни безсънно бди?
Време изгубено в загубени сърца...
Блудници, които не обичат избори,
грешници, които ги е страх от прошка,
жадни, които не припарват до извора...
Не хора, не хора - същински отломки.
© Кали Пламенова Todos los derechos reservados
Поздрв!