Животът ни е посока без име,

която винаги се случва грешна,

по стъпките ù влачим се безименни

и ние, и ние самите безнадеждни.

И търсим нещо - знаем ли какво?

Вятър в клоните се губи и намира,

а ние продължаваме безспирно

да се лутаме без цел из лабиринта.

Преминават, дните ни прахосани.

И влакове (алегорията е стара)

подминават нашите перонни гари

и с насмешка колелата им протракват.

Какво трябва да направим днес,

та да променим  некръстеното "утре".

Лафонтен умря самотно нощес

и без поука ще осъмне лятното утро.

Грешки и безпътици, завои, съдби...

Коя религия е предвидила това?

Кой бог над Ада ни безсънно бди?

Време изгубено в загубени сърца...

Блудници, които не обичат избори,

грешници, които ги е страх от прошка,

жадни, които не припарват до извора...

Не хора, не хора - същински отломки.