Jun 14, 2009, 8:58 PM

Некръстени нехора

  Poetry
868 0 1

 

 

Животът ни е посока без име,

която винаги се случва грешна,

по стъпките ù влачим се безименни

и ние, и ние самите безнадеждни.

 

И търсим нещо - знаем ли какво?

Вятър в клоните се губи и намира,

а ние продължаваме безспирно

да се лутаме без цел из лабиринта.

 

Преминават, дните ни прахосани.

И влакове (алегорията е стара)

подминават нашите перонни гари

и с насмешка колелата им протракват.

 

Какво трябва да направим днес,

та да променим  некръстеното "утре".

Лафонтен умря самотно нощес

и без поука ще осъмне лятното утро.

 

Грешки и безпътици, завои, съдби...

Коя религия е предвидила това?

Кой бог над Ада ни безсънно бди?

Време изгубено в загубени сърца...

 

Блудници, които не обичат избори,

грешници, които ги е страх от прошка,

жадни, които не припарват до извора...

Не хора, не хора - същински отломки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кали Пламенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...