24 may 2017, 16:06

Неми и глухи 

  Poesía » De amor
1161 3 3
Какво ли си мисля за тебе, не зная и аз.
След толкова време, изтекло подобно на пясък.
След много секунди от режещи ситни стъкла
и нощи, които претръпват от мъка и крясък.
След много години, в които не знаех за теб,
но търсех в сърцето си някакъв знак за надежда...
Какво ли си мисля за твоите нежни ръце,
които съдбата ми сплитат от шарена прежда?...
Далече си сякаш, но аз те усещам безгласно
как тихо пристъпваш по тънкия път между нас.
Красиво и тежко, омайно, безкрайно и страшно
изричаме поздрав, с пресипнал от чакане глас. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??