Неми и глухи
Какво ли си мисля за тебе, не зная и аз.
След толкова време, изтекло подобно на пясък.
След много секунди от режещи ситни стъкла
и нощи, които претръпват от мъка и крясък.
След много години, в които не знаех за теб,
но търсех в сърцето си някакъв знак за надежда...
Какво ли си мисля за твоите нежни ръце,
които съдбата ми сплитат от шарена прежда?...
Далече си сякаш, но аз те усещам безгласно
как тихо пристъпваш по тънкия път между нас.
Красиво и тежко, омайно, безкрайно и страшно
изричаме поздрав, с пресипнал от чакане глас.
И с друга природа докосвам у теб нещо друго.
Не зная какво съм. Не зная какво си и ти.
Навярно родиха се мисли, но аз не ги чувам.
Сърцето говори и всяка от тях заглуши.
