29 may 2024, 12:22

Немилостив безлихвен заем

  Poesía
315 1 1

НЕМИЛОСТИВ БЕЗЛИХВЕН ЗАЕМ

 

... додето осъзнавах, че съм никой, посече ме секундната стрелка,

между сълза и смях, които бликат в душата ми, успях да се река! –

записах се със главната си буква във паметта на своя минал век,

от стиховете, дето в мене рукват, не се видях със тежък банков чек,

случайник, който нощем във Всемира се взира със невиждащи очи,

 

натяга струни в мъчната си лира и – безответен, всеки звук мълчи! –

живях – по-тих от лятната светулка, по-чист дори от капката роса,

и в моята душа все тъй трептулка Надежда! – своя мрак да отнеса,

със моя Господ Бог добре се знаем, два века вече с Него сме на "ти".

Живот – немилостив безлихвен заем, дано един ден ми го опрости!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • случайник, който нощем във Всемира се взира със невиждащи очи,

    натяга струни в мъчната си лира и – безответен, всеки звук мълчи! –

    Няма такава поезия!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...