НЕМИЛОСТИВ БЕЗЛИХВЕН ЗАЕМ

... додето осъзнавах, че съм никой, посече ме секундната стрелка,

между сълза и смях, които бликат в душата ми, успях да се река! –

записах се със главната си буква във паметта на своя минал век,

от стиховете, дето в мене рукват, не се видях със тежък банков чек,

случайник, който нощем във Всемира се взира със невиждащи очи,

натяга струни в мъчната си лира и – безответен, всеки звук мълчи! –

живях – по-тих от лятната светулка, по-чист дори от капката роса,

и в моята душа все тъй трептулка Надежда! – своя мрак да отнеса,

със моя Господ Бог добре се знаем, два века вече с Него сме на "ти".

Живот – немилостив безлихвен заем, дано един ден ми го опрости!