29 may 2024, 12:22

Немилостив безлихвен заем

  Poesía
319 1 1

НЕМИЛОСТИВ БЕЗЛИХВЕН ЗАЕМ

 

... додето осъзнавах, че съм никой, посече ме секундната стрелка,

между сълза и смях, които бликат в душата ми, успях да се река! –

записах се със главната си буква във паметта на своя минал век,

от стиховете, дето в мене рукват, не се видях със тежък банков чек,

случайник, който нощем във Всемира се взира със невиждащи очи,

 

натяга струни в мъчната си лира и – безответен, всеки звук мълчи! –

живях – по-тих от лятната светулка, по-чист дори от капката роса,

и в моята душа все тъй трептулка Надежда! – своя мрак да отнеса,

със моя Господ Бог добре се знаем, два века вече с Него сме на "ти".

Живот – немилостив безлихвен заем, дано един ден ми го опрости!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • случайник, който нощем във Всемира се взира със невиждащи очи,

    натяга струни в мъчната си лира и – безответен, всеки звук мълчи! –

    Няма такава поезия!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...