12 sept 2008, 22:20

Немощ

  Poesía
621 0 1

Живот, който те въвлича
в трудности и те привлича
към дъното на океана,
падаш, от жестокост уморена.

 

Свят на мрак и пустота,
на жестока самота,
един миг на щастие
и всичко рухва - проклятие.

 

Стая, в която се задушаваш,
викаш, но късно проумяваш:
никой ни те чува,
на никой не му пука.

 

Четири стени - смаляват се,
не дишаш - задушаваш се.
Искаш сълзите да спрат,
мечтите да не отлетят.

 

Остров, на който няма живот.
Мъртвешка тишина - един роб
на тежката съдба,
без право на мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво браво на теб радвам се че първа аз ще напиша коментар за произведението ти

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...