12 sept 2008, 22:20

Немощ

  Poesía
616 0 1

Живот, който те въвлича
в трудности и те привлича
към дъното на океана,
падаш, от жестокост уморена.

 

Свят на мрак и пустота,
на жестока самота,
един миг на щастие
и всичко рухва - проклятие.

 

Стая, в която се задушаваш,
викаш, но късно проумяваш:
никой ни те чува,
на никой не му пука.

 

Четири стени - смаляват се,
не дишаш - задушаваш се.
Искаш сълзите да спрат,
мечтите да не отлетят.

 

Остров, на който няма живот.
Мъртвешка тишина - един роб
на тежката съдба,
без право на мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво браво на теб радвам се че първа аз ще напиша коментар за произведението ти

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...