Sep 12, 2008, 10:20 PM

Немощ

  Poetry
609 0 1

Живот, който те въвлича
в трудности и те привлича
към дъното на океана,
падаш, от жестокост уморена.

 

Свят на мрак и пустота,
на жестока самота,
един миг на щастие
и всичко рухва - проклятие.

 

Стая, в която се задушаваш,
викаш, но късно проумяваш:
никой ни те чува,
на никой не му пука.

 

Четири стени - смаляват се,
не дишаш - задушаваш се.
Искаш сълзите да спрат,
мечтите да не отлетят.

 

Остров, на който няма живот.
Мъртвешка тишина - един роб
на тежката съдба,
без право на мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво браво на теб радвам се че първа аз ще напиша коментар за произведението ти

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...