12 сент. 2008 г., 22:20

Немощ

614 0 1

Живот, който те въвлича
в трудности и те привлича
към дъното на океана,
падаш, от жестокост уморена.

 

Свят на мрак и пустота,
на жестока самота,
един миг на щастие
и всичко рухва - проклятие.

 

Стая, в която се задушаваш,
викаш, но късно проумяваш:
никой ни те чува,
на никой не му пука.

 

Четири стени - смаляват се,
не дишаш - задушаваш се.
Искаш сълзите да спрат,
мечтите да не отлетят.

 

Остров, на който няма живот.
Мъртвешка тишина - един роб
на тежката съдба,
без право на мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво браво на теб радвам се че първа аз ще напиша коментар за произведението ти

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...