В разкъсани минути те познах
и разпилях последните илюзии.
Разтеклото се време ме помля –
останаха сълзите ми по бузите.
Живях наужким дни като насън,
които не предлагаха начало.
А пътят ми, постлан със калдаръм,
разголваше на истините бялото.
В цветята виждах хищните очи
на своето загубено доверие.
Измъквам се полека, но боли.
Боли да търсиш нещо ненамерено.