2.04.2011 г., 17:39 ч.

Ненамерено 

  Поезия » Любовна
1066 0 18

В разкъсани минути те познах

и разпилях последните илюзии.

Разтеклото се време ме помля –

останаха сълзите ми по бузите.

Живях наужким дни като насън,

които не предлагаха начало.

А пътят ми, постлан със калдаръм,

разголваше на истините бялото.

В цветята виждах хищните очи

на своето загубено доверие.

Измъквам се полека, но боли.

Боли да търсиш нещо ненамерено.

 

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??