Ненаписаното...

                   Имам дете.

                   Неродено, но истинско -

                   води ме за ръка

                   през градините на любовта,

                   подобно слепец - кучето си.

                  Няма да се откажа от него,

                  въпреки че ще ме отведе

                  и до река от болка и гняв.

                  Болка - от предателския страх,

                  гняв от оскотели надежди.

                  Но и ще ме отведе до потайни

                  друмища с разцъфтели звездокоси

                  бадеми, където

                                              трептят

                                                              словата.

                          Ненаписаните слова.