5 may 2021, 17:57

Ненавист и още нещо

  Poesía
1.1K 1 9

Ти си толкова близо до мене,
а всъщност си друга вселена.
Ориста ни, навярно сгрешена,
ме превръща от лъч в мишена.

И не ти приляга да се промениш,
всеки опит е все по - отчаян.
От там, накъдето вървиш,
не се връща никой разкаян.

Не мога да платя за твоя грях.
Името ти сричам във молитвите.
Достатъчно живота ти живях
и ще си върнеш всичко с лихвите.

По бездната с нокти копаеш.
Плътта ти се сраства с кафеза.
Протегна ли ръка - ще ме ухапеш.

Подмина ли те - ще си я отрежа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Мини за коментара! И въпреки всичко, и аз вярвам!
  • Този стих ме навя над мисълта, че в теб любов има, но не можеш, да си простиш раните, които си понесла, но пак си готова да простиш, защото таиш в себе си надежда! Вярвам, че ще се намери изход!
  • Мило ми е да го чуя! 😊 е, да го прочета, де хехех 😆
  • Не се извинявай, много добре ми се отразяваш 😊
  • Добро сърце? Загриженост? Човечност? Любов? Съчувствие? Това “още нещо” съдържа може би всички тези значения, мисля си 😊 още нещо може да е всичко...или пък философски погледнато, нали любовта и омразата са две страни на една монета... нещо такова 😊 Извинявай, че философствам хаха. 😊😆

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...