Ненавист и още нещо
Ти си толкова близо до мене,
а всъщност си друга вселена.
Ориста ни, навярно сгрешена,
ме превръща от лъч в мишена.
И не ти приляга да се промениш,
всеки опит е все по - отчаян.
От там, накъдето вървиш,
не се връща никой разкаян.
Не мога да платя за твоя грях.
Името ти сричам във молитвите.
Достатъчно живота ти живях
и ще си върнеш всичко с лихвите.
По бездната с нокти копаеш.
Плътта ти се сраства с кафеза.
Протегна ли ръка - ще ме ухапеш.
Подмина ли те - ще си я отрежа.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
