5.05.2021 г., 17:57

Ненавист и още нещо

1.1K 1 9

Ти си толкова близо до мене,
а всъщност си друга вселена.
Ориста ни, навярно сгрешена,
ме превръща от лъч в мишена.

И не ти приляга да се промениш,
всеки опит е все по - отчаян.
От там, накъдето вървиш,
не се връща никой разкаян.

Не мога да платя за твоя грях.
Името ти сричам във молитвите.
Достатъчно живота ти живях
и ще си върнеш всичко с лихвите.

По бездната с нокти копаеш.
Плътта ти се сраства с кафеза.
Протегна ли ръка - ще ме ухапеш.

Подмина ли те - ще си я отрежа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Мини за коментара! И въпреки всичко, и аз вярвам!
  • Този стих ме навя над мисълта, че в теб любов има, но не можеш, да си простиш раните, които си понесла, но пак си готова да простиш, защото таиш в себе си надежда! Вярвам, че ще се намери изход!
  • Мило ми е да го чуя! 😊 е, да го прочета, де хехех 😆
  • Не се извинявай, много добре ми се отразяваш 😊
  • Добро сърце? Загриженост? Човечност? Любов? Съчувствие? Това “още нещо” съдържа може би всички тези значения, мисля си 😊 още нещо може да е всичко...или пък философски погледнато, нали любовта и омразата са две страни на една монета... нещо такова 😊 Извинявай, че философствам хаха. 😊😆

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...