9 nov 2012, 12:18

Неназовимото

714 0 7

Неназовимото с най-прости думи...

То спи във тебе и във мене,

мостове спуска помежду ни,

запалва мисли и вселени.

 

Рисува край или начало...

Неназовимото с тъга и мъдрост.

Предрича миг от нещо цяло,

забравило и свян, и възраст.

 

В постелята виновно ляга,

без страх задава ни въпроси,

невидимо виси над прага

и щастие внезапно носи.

 

Неназовимото отдавна

познава ни, на нас прилича.

Дели живота ни по равно

с две кратки думи: „Аз обичам!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • две думи събрали толкова сила и надежда...!
  • Тук съм ,но не съм изненадана от това което си сътвориха.Гениална си!
  • Много хубаво стихотворение! Намерила си точните думи за назоваване на усещането!
  • Препрочетох с удоволствие,Нина!
    Много силно послание...!Поздравявам те!
  • Ах,това Неназовимо!
    "В постелята виновно ляга,
    без страх задава ни въпроси,
    невидимо виси над прага
    и щастие внезапно носи".
    Поздрави, Нина!
    Привет от мен!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....