9.11.2012 г., 12:18

Неназовимото

716 0 7

Неназовимото с най-прости думи...

То спи във тебе и във мене,

мостове спуска помежду ни,

запалва мисли и вселени.

 

Рисува край или начало...

Неназовимото с тъга и мъдрост.

Предрича миг от нещо цяло,

забравило и свян, и възраст.

 

В постелята виновно ляга,

без страх задава ни въпроси,

невидимо виси над прага

и щастие внезапно носи.

 

Неназовимото отдавна

познава ни, на нас прилича.

Дели живота ни по равно

с две кратки думи: „Аз обичам!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • две думи събрали толкова сила и надежда...!
  • Тук съм ,но не съм изненадана от това което си сътвориха.Гениална си!
  • Много хубаво стихотворение! Намерила си точните думи за назоваване на усещането!
  • Препрочетох с удоволствие,Нина!
    Много силно послание...!Поздравявам те!
  • Ах,това Неназовимо!
    "В постелята виновно ляга,
    без страх задава ни въпроси,
    невидимо виси над прага
    и щастие внезапно носи".
    Поздрави, Нина!
    Привет от мен!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...