Неназовимото

Poetry » Love

715 0 7

Неназовимото с най-прости думи...

То спи във тебе и във мене,

мостове спуска помежду ни,

запалва мисли и вселени.

Рисува край или начало...

Неназовимото с тъга и мъдрост.

Предрича миг от нещо цяло,

забравило и свян, и възраст.

В постелята виновно ляга,

без страх задава ни въпроси,

невидимо виси над прага

и щастие внезапно носи.

Неназовимото отдавна

познава ни, на нас прилича.

Дели живота ни по равно

с две кратки думи: „Аз обичам!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

две думи събрали толкова сила и надежда...!

2012-11-10T17:33:51+02:00
Enena (Елена Нинова)

Тук съм ,но не съм изненадана от това което си сътвориха.Гениална си!

2012-11-09T22:48:52+02:00
exs_77 (Екатерина Спасова)

Много хубаво стихотворение! Намерила си точните думи за назоваване на усещането!

2012-11-09T22:23:34+02:00
mili_bg (Милена Христова)

Препрочетох с удоволствие,Нина!
Много силно послание...!Поздравявам те!

2012-11-09T20:13:02+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Ах,това Неназовимо!
"В постелята виновно ляга,
без страх задава ни въпроси,
невидимо виси над прага
и щастие внезапно носи".
Поздрави, Нина!
Привет от мен!

2012-11-09T15:31:31+02:00