Неназовимото с най-прости думи...
То спи във тебе и във мене,
мостове спуска помежду ни,
запалва мисли и вселени.
Рисува край или начало...
Неназовимото с тъга и мъдрост.
Предрича миг от нещо цяло,
забравило и свян, и възраст.
В постелята виновно ляга,
без страх задава ни въпроси,
невидимо виси над прага
и щастие внезапно носи.
Неназовимото отдавна
познава ни, на нас прилича.
Дели живота ни по равно
с две кратки думи: „Аз обичам!”
© Нина Чилиянска All rights reserved.