Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18107
29 oct 2023, 4:39  

Ненужен 

  Poesía » Filosófica
157 3 7

Ти огън сам стъкни, мъдрецо, изгори ги,
на глупостта човешка плащай скръбна дан.
Кому са нужни днес премъдрите ти книги,
животът ти – с любов и вяра извървян?

 

Словата мъдри днес и пукнат грош не чинят,
глупците днес си построяват собствен свят.
Неверници – канонизират ги с причина –
светец е само този, който е богат.

 

И сякаш днес сърцето в кладата гори ти,
дюдюкат хората: " — Нещастник! Полудял!"
Сълзите ти потичат горки, неприкрити
и питаш се дали напразно си живял.

 

Върви, мъдрецо, сам в сиротната си къща,
едничка тя за теб подслон е и олтар.
Там вярата ти нежно с обич те прегръща,
а ти се чувстваш тъй ненужен, слаб и стар.

 

Но виж иконата небесният светия,
от там те гледа с поглед – благ и натъжен.
И прошка има. Не колѐне измоли я:
—" Прости им Боже! Два пъти прости на мен!"  

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??