Ненужен
Ти огън сам стъкни, мъдрецо, изгори ги,
на глупостта човешка плащай скръбна дан.
Кому са нужни днес премъдрите ти книги,
животът ти – с любов и вяра извървян?
Словата мъдри днес и пукнат грош не чинят,
глупците днес си построяват собствен свят.
Неверници – канонизират ги с причина –
светец е само този, който е богат.
И сякаш днес сърцето в кладата гори ти,
дюдюкат хората: " — Нещастник! Полудял!"
Сълзите ти потичат горки, неприкрити
и питаш се дали напразно си живял.
Върви, мъдрецо, сам в сиротната си къща,
едничка тя за теб подслон е и олтар.
Там вярата ти нежно с обич те прегръща,
а ти се чувстваш тъй ненужен, слаб и стар.
Но виж иконата небесният светия,
от там те гледа с поглед – благ и натъжен.
И прошка има. Не колѐне измоли я:
—" Прости им Боже! Два пъти прости на мен!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
