6 ago 2008, 10:20

Ненужна през деня 

  Poesía
686 0 8
Идваш да ме молиш пред дома ми,
пак малко нежност просиш си,
аз пускам те да влезеш в съня ми,
но нали жена си имаш ти?

Обичаш я безкрайно много,
но в мен откриваш пак страстта
ще ме вкараш в грях, за Бога,
но аз в теб открих любовта.

Знам, не трябва да те искам,
ти на друга принадлежиш,
след всички твои изневери
кажи ми - как спокойно спиш?

Тя живота си ти е посветила,
майка е на твоя син,
любовта в теб преди мене е открила,
ти си нейният "любим".

И всяка нощ при мене идваш,
сама оставяш я на брачното легло,
пак моите устни жадно да изпиваш,
а на сутринта забравяш какво е било.

И защо като много ме обичаш,
че ме познаваш пред другите отричаш
и когато нощта си тръгне,
прибираш се при нея щом съмне.

Но не искам вече аз да бъда
забавлението ти за нощта,
омръзна ми да те деля с твоята съпруга -
нощем да съм принцеса, а ненужна през деня...

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??