Ненужна през деня
пак малко нежност просиш си,
аз пускам те да влезеш в съня ми,
но нали жена си имаш ти?
Обичаш я безкрайно много,
но в мен откриваш пак страстта
ще ме вкараш в грях, за Бога,
но аз в теб открих любовта.
Знам, не трябва да те искам,
ти на друга принадлежиш,
след всички твои изневери
кажи ми - как спокойно спиш?
Тя живота си ти е посветила,
майка е на твоя син,
любовта в теб преди мене е открила,
ти си нейният "любим".
И всяка нощ при мене идваш,
сама оставяш я на брачното легло,
пак моите устни жадно да изпиваш,
а на сутринта забравяш какво е било.
И защо като много ме обичаш,
че ме познаваш пред другите отричаш
и когато нощта си тръгне,
прибираш се при нея щом съмне.
Но не искам вече аз да бъда
забавлението ти за нощта,
омръзна ми да те деля с твоята съпруга -
нощем да съм принцеса, а ненужна през деня...
© Ванеса All rights reserved.
Искам да кажа,че този стих не се отнася за мен .Написах го просто така
Както се пее в една песен "Не тръгвайте с женени"