Необразцовият човек
Вървеше сам-самичък посреднощ,
облечен в скъсано палтенце.
Звезди над него като в кош
го гледаха с насмешка, като палаво детенце.
След дневните проблеми, работа и стрес
човекът мислено блуждаеше в унес.
Във джоба му цигари, в душата никотин,
косата му прошарена
със цвят на чезнещ светъл дим.
По улицата образцова на образцовия му град
необразцовият човек забързан, напук на целия заспал свят, ...