Feb 22, 2012, 10:45 PM

Необразцовият човек

630 0 1

Необразцовият човек

Вървеше сам-самичък посреднощ,
облечен в скъсано палтенце.
Звезди над него като в кош
го гледаха с насмешка, като палаво детенце.

След дневните проблеми, работа и стрес
човекът мислено блуждаеше в унес.
Във джоба му цигари, в душата никотин,
косата му прошарена
със цвят на чезнещ светъл дим.

По улицата образцова на образцовия му град
необразцовият човек забързан, напук на целия заспал свят,
си мислеше: „Какво пък? Връщам се в дома.”
Студена гозба, мокри дрехи на простора
и малка стара печка на дърва.


Самичък беше,
а някъде във времето си имаше жена.
Избяга - образцова беше.
Та той не можеше да има и деца.


Замислен над несретната си участ, 
прихлупи шепи, драсна със кибрит.
А блесналата клечка му напомни
как щастието за него винаги било е съскащ и угасващ мит.


Запуши поприведен и забързан.
Назад във мислите оставаше деня.
Завит със грижи, необвързан,
не направил нищо образцово, незапомнен от света.

Процепи писък мрака.
Човекът спря, заслуша се – жена!
Дали не му се счуло е, нали нататък
се стели само образцовата тъма.


Загледа се, видя две сенки.
Затича се, извика: „Спри!
Недей! Почакай! Забави се!
По-скоро мене, ако искаш, прободи!”


Големият, злодеят, се изхили.
Жената паднала в несвяст.
Човече някакво си тук? Що дири?
Кой смее да смути оргията на неговата власт?


Замигаха тревожно светнали прозорци.
Мярна се тук-там глава, помръдна се перде.
Говориха си позаспали двойки:
„Не се меси! Угасяй бързо! Нека някой друг го отнесе!”



Алеята е сутрешно прекрасна.
Събужда се денят във образцов обков.
Нощта е минало, а крими хрониката ясна -
спасен е бил живот, надал за помощ зов.


Жена била е, а убиецът избягал.
Човече някакво, по начин необразцов
подложило е тялото си на сатрапа,
в желанието си да помогне и  умре е бил готов.

Ами... умрял е, образцови хора!
Със образцовите души,
със образцовите семейства...

Дали пък няма образцово да ви заболи?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Вълчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...