19 jul 2023, 22:11

Необятност

465 0 2

 

 

Ни отгоре, ни отдолу

съд не иде по реката --

само вятърът подмята

тука чайки и вълни.

 

Само голите тополи

дращят с клони небесата

и далеч летят ятата --

там, де залезът кънти.

 

                  март 1990 г.

                  гр. Силистра

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами да, аз съм от най-североизточния край. Стихотворението ми обаче няма никаква връзка с песента на "Щурците" ! Това е природна картина, нарисувана с 30 думи...
  • дращя, пущам /драскам,пускам/ характерно за северо-източния и пловдивския регион

    "Край реката редят се тополите..."
    Хубав, песенен стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...