~Неоценено Лято
Като пясък през пръсти.
Лицето със залеза замръква...
И очите, със сълзи тъй гъсти.
Изплъзнаха се дните...
Като отрова от сърцето.
Посърнаха ни душите.
Нищо не остана от небето.
Изплъзна се присъствие-пясък.
За миг с него заминаха часовете.
И никой не чу ни вик, ни крясък...
Само спомени от бреговете...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.