Беше чисто - като дъжд - когато те видях.
Неочаквано, зашеметяващо. Като буря в летния мрак.
Беше бързо и проникващо в сетивата. Като гръм.
Беше хубаво, много хубаво. Но сякаш знаех, че е сън.
Държах те във дланите си, но ти изтичаше като вода.
И аз останах много мокра и изгубена в дъжда.
Ти ме пазеше с чадър, който после ти откраднах.
Преди дъждът да отшуми. Преди сънят да е разпадне.
Преди бурята да изсъхне и да остави сухо небе.
Не съжалявам, че се намокрих. И искам още дъждове.
© Аделина Стоянова Todos los derechos reservados
чудесна идея и стих.