Crimson
21 el resultado
Тиктакането развали луната.
И тя отметна бялото си було,
вулгарно светлините си размята
и сред гълчавата звезди нахлула,
сребристо се разголи над земята. ...
  659 
Когато небето на сухите истини
рухне като ранено крило
и, свита под град от летящи парчета,
опра във фантазиите си чело -
остани до мен. ...
  622 
Събирам мечти. Във шепи държа ги
и само със дъх ги убивам.
Те падат учудени върху асфалта,
до последно се мъчат да литнат,
но ги няма крилете. ...
  654 
И ето ни пак на асфалта,
кънтящ от гуми,
натежал от съдби.
И черен е пушекът,
който в небето виси ...
  628 
Вали. Сребристо-прозрачен мираж
по стъклата познати. Немити.
Оставя бразди във златистата прах
на спомените. На дните.
На перваза, във стари саксии, цветя ...
  658 
Сърцето ми. Спира.
Сърцето ми спира -
болен часовник
с механизъм от вени.
А на стрелките - увиснала ...
  859 
Тези релси
ограбващи,
дълги безкрайно,
отвеждащи.
Със железни сърца, ...
  792 
Сигурно прашец от среброкоси феи
е превърнал в приказка този късен час.
Във утробите на нежните алеи
вятърът танцува, полудял от страст.
Храсти и треви се любят в тъмнината. ...
  723 
Слънчогледите танцуват по двойки,
със шепот на листи ме следват,
целуват ми коленете -
защото знаят, че идвам при тебе.
Деца на лятото, оставете ме. ...
  847 
Лежиш под завивките - толкова мъничка,
говориш за релси от светлина
и за безкрая - син и безсмъртен.
Говориш за пътя си към смъртта.
Говориш, говориш. Аз вярвам, склонила ...
  811 
Толкова вечери небето е сияло
със алчните фенери на звездите,
докато ти си ме приспивал. Бавно.
Като камбани плачат в ушите ми
песните ти. А сърцето ...
  662 
Стъпките ти раждат нови пътеки,
краката ти те носят сами.
Гониш хоризонта. Това е човешко.
Човешко е да се стремиш към далечното..
Поспри, скитнико. Почини. ...
  679 
Беше зима. Пръстите тръпнеха -
до прозореца пишех писмо.
По стъклото каймачено-гъсто
разцъфваше снежно везмо.
Гледах нежните, бели рисунки ...
  623 
Съществувайки, бях нищо.
Ти ме сътвори - със устни и със длани.
А после тръгна.
Като вратичка ме затръшна
и ме разруши. ...
  707 
Тя имаше черен фотоапарат.
Мъкнеше го навсякъде в ръце,
искаше да снима целия свят,
да го заключи в снимки джобен формат -
всеки път с трансформирано лице. ...
  961 
Нежен валс се играеше.
Копринени поли заливаха пода.
И всяка хорска усмивка сияеше
като бисер в короната на пиршеството.
Придворните дами се увиваха ...
  693 
Беше чисто - като дъжд - когато те видях.
Неочаквано, зашеметяващо. Като буря в летния мрак.
Беше бързо и проникващо в сетивата. Като гръм.
Беше хубаво, много хубаво. Но сякаш знаех, че е сън.
Държах те във дланите си, но ти изтичаше като вода. ...
  644 
Отлита сънят със шепота на
птичи криле.
В тази пясъчна сутрин нищо
не може да е зле.
Юлското слънце разцъфва, ...
  681 
Душата ти е пясък.
Плаващи пясъци.
Горещи, равни, потайни.
Поглъщат ме на бавни тласъци.
Красотата им е в това, че са безкрайни. ...
  645 
Лилавите отпечатъци на слънцето
полепват по небето като по стъкло
и се превръщат във водовъртеж от огън,
в кървящо панаирско колело.
Прелитат птици с уморени махове, ...
  568 
Предадох ти се доброволно,
защото исках да бъда прегърната.
Като ваза, която иска да бъде напълнена.
Като рамо, което трябва да бъде загърнато.
Като устни, които чакат да бъдат погълнати. ...
  985 
Propuestas
: ??:??